Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал,
на други пък, пустиня е сърцето.
Вселенска скука. Бог си поиграл.
Създал поет. В сърцето му - комета.
И няма мир в небесния чертог.
И нощем пишат. Молят Бога, клети.
Мечтае си за тишина и скука Бог.
Наказа се, създавайки поети...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados