11.01.2019 г., 21:09

Мечтае си за тишина и скука Бог

730 12 18

Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.

 

И в някои сърцето е от кал,
на други пък, пустиня е сърцето.
Вселенска скука. Бог си поиграл.
Създал поет. В сърцето му - комета.

 

И няма мир в небесния чертог.
И нощем пишат. Молят Бога, клети.
Мечтае си за тишина и скука Бог.
Наказа се, създавайки поети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраил, Иржи! От сърце!
  • Толкова съм закъсняла и каква опашка се е наредила....и суперлативите обрали!И сега аз какво да кажа?Няма да цитирам другите,а,че за миг ми се прииска да съм "ти"!Гордеем се с теб,Наде!!Не зная за другите,но твоето сърце е пълно и с комети и фойерверки и гореща слънчева светлина!
  • Дали Бог
    Поета е създал?
    Не вярвам,
    защо му е такъв
    товар.
  • Елка, Мъдрост моя, благодаря ви! От сърце!
  • "или си прави същества от кал,
    че хората е пекъл, недопекъл."

    От бързане рецептата не спазил.
    (Но грешките създават нови видове.)
    Едните неприкрито му се мазнят,
    а другите вървят в комплект със взривове.

    Благодаря за поезията!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...