6 ene 2008, 1:28

Мечтай, сега!

  Poesía
851 0 3
 

Стрелите днес, последните, изстрелях.

Мечтай ме бързо!

Утре с нови сили се завръщам.

Не свикнах аз глава да скланям.

На празни обещания не ще се хвана.

Мечтай сега,

 че нощ тъй блудна стене,

сърцето ми във плен ще падне,

на твоите очи тъй жадни.

Полъха на лек ветрец усетих.

Изгревът  настъпва,

на твоите желания не ще отстъпя.

Ще бъда жаркото в твоите зеници.

Ще изгарям  всичко, без да питам,

с орлиците във полета ще скитам.

Една окървавена диря само

до твоето тяло ще ме отведе направо.

Стрелите днес, последните, изстрелях.

Една-едничка си оставих само

за онзи миг, когато всичко ще забравя.

И днес ще стрелям!

Мечтай, до дето имаш време,

че съм решила всичко да ти взема.

Очите, устните, ръцете.

Сърцето - първо него ще превзема.

След него вече няма смисъл

от изстрели безмислени.

След туй ще бъда вече чиста.

Ще имам само съвестта си.

Душата си ще пусна да политне,

с полет на орлица да намери

любов в една сълза издайна,

по скулите на скитник побелял

от битките със болка оцелял,

но истински умеещ да обича.

С дланите сълзата ще погаля.

В сърцето нова обич ще запаля.

В мен истина една ще заблести.

От истинска любов само така боли.

Лицето ми със сълзи се отми.

Стрели не ми останаха, нали!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих!
    от първата до последната дума...
    с обич , Радка.
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • "Душата си ще пусна да политне,
    с полет на орлица да намери
    любов в една сълза издайна,
    по скулите на скитник побелял
    от битките със болка оцелял,
    но истински умеещ да обича."

    Поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...