Мечтай, сега!
Стрелите днес, последните, изстрелях.
Мечтай ме бързо!
Утре с нови сили се завръщам.
Не свикнах аз глава да скланям.
На празни обещания не ще се хвана.
Мечтай сега,
че нощ тъй блудна стене,
сърцето ми във плен ще падне,
на твоите очи тъй жадни.
Полъха на лек ветрец усетих.
Изгревът настъпва,
на твоите желания не ще отстъпя.
Ще бъда жаркото в твоите зеници.
Ще изгарям всичко, без да питам,
с орлиците във полета ще скитам.
Една окървавена диря само
до твоето тяло ще ме отведе направо.
Стрелите днес, последните, изстрелях.
Една-едничка си оставих само
за онзи миг, когато всичко ще забравя.
И днес ще стрелям!
Мечтай, до дето имаш време,
че съм решила всичко да ти взема.
Очите, устните, ръцете.
Сърцето - първо него ще превзема.
След него вече няма смисъл
от изстрели безмислени.
След туй ще бъда вече чиста.
Ще имам само съвестта си.
Душата си ще пусна да политне,
с полет на орлица да намери
любов в една сълза издайна,
по скулите на скитник побелял
от битките със болка оцелял,
но истински умеещ да обича.
С дланите сълзата ще погаля.
В сърцето нова обич ще запаля.
В мен истина една ще заблести.
От истинска любов само така боли.
Лицето ми със сълзи се отми.
Стрели не ми останаха, нали!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
