Във утро призрачно на полуздрач,
събужда изгрев тихи сенки.
Почуква нейде тайничко кълвач,
денят просветва в облаците леки.
Издига светлината нежните лъчи,
росата блясва мигом в бяла пара.
И водни капчици ли са, сълзи,
от плач безшумен при олтара.
Животът блясва неразбрал,
тъгата нощна този ден да вземе.
И само мъка ли съм насъбрал,
на жертва за любов да я приеме. ...