Имах си една мечта.
Да намеря аз жената със която ще почувствам любовта.
Лутах се години в самота.
Но когато не очаквах ме споходи любовта.
Намерих те, любима моя.
Ти била си моята мечта.
Всеки миг със теб е той безценен.
Цял живот ще те обичам и ще бъда верен.
Нашата любов е приказка с отворен край.
Защото, мило мое, с теб животът ми е рай.
Няма начин аз да се откажа от това.
За се боря, да си имаме семейство къща и деца.
Мило мое, нямаш си представа какво си ти за мен?
Каквото и да кажа, искам само да си с мен.
Всичко в крайна сметка, резултат е от това.
Че двамата със теб повярвахме във любовта.
От мига във който те видях, за друга аз не мисля, защото ослепях.
Ослепиме ти със чар и красота.
От тогава чак до днес съм във плен на любовта.
Винаги го казвам и пред теб се аз заричам.
Цял живот ще съм до теб и винаги ще те обичам.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados
Публикувах ново стихче. Ще се радвам ако кажеш какво мислиш? Хубаво ли е. Аз лично имам много ниска себеоценка и нито едно не ми харесва но Лонсито казва че има потенцял. Питам човек който следи тези неща и може да ми дадеш обективна оценка