Dec 18, 2020, 9:34 PM

Мечтаната жена

  Poetry » Love
820 0 8

Имах си една мечта.

Да намеря аз жената със която ще почувствам любовта.

Лутах се години в самота.

Но когато не очаквах ме споходи любовта.

 

Намерих те, любима моя.

Ти била си моята мечта.

Всеки миг със теб е той безценен.

Цял живот ще те обичам и ще бъда верен.

 

Нашата любов е приказка с отворен край.

Защото, мило мое, с теб животът ми е рай.

Няма начин аз да се откажа от това.

За  се боря, да си имаме семейство къща и деца.

 

Мило мое, нямаш си представа какво си ти за мен?

Каквото и да кажа, искам само да си с мен.

Всичко в крайна сметка, резултат е от това.

Че двамата със теб повярвахме във любовта.

 

От мига във който те видях, за друга аз не мисля, защото ослепях.

Ослепиме ти със чар и красота.

От тогава чак до днес съм във плен на любовта.

Винаги го казвам и пред теб се аз заричам.

Цял живот ще съм до теб и винаги ще те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли и тя така говори както и ти. Винаги гледа позитивната страна на нещата. Ок пожелавам ти да намериш човека който би ти дал целия свят и да живее само да те вижда усмихната 😊
    Публикувах ново стихче. Ще се радвам ако кажеш какво мислиш? Хубаво ли е. Аз лично имам много ниска себеоценка и нито едно не ми харесва но Лонсито казва че има потенцял. Питам човек който следи тези неща и може да ми дадеш обективна оценка
  • Знаеш ли колко по-хубав става живота, когато заменим повечето си въпроси с усмивка
  • За кое нямаш нищо против?
  • Нямам нищо против
  • Ами романтичният ми периот както казах на моята любов Илона ще е за цял живот.Човек може да се влюбва хиляди пъти през живота си но истинската любов се изпитва само веднъж. Тя е моята истинска любов и ще я обичам докато смъртта не ми попречи. Дори да съм в прегръдките на друга нея ще виждам.,,Само заради нея живея на този свят и тя за мен е целият ми свят,, Преди да се запозная с нея аз не знаех да говоря, а сега и измислям стихотворения идори книга посветена на нея и издадох. Предполагам че когато се срещнем с нея любовта ми ще се увеличи още повече.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...