Исках да те докосна,
но не да докосвам стъкло.
Да се разливам диханно-росна
в сетивата ти. Да съм опора
стебло.
Исках да те усетя -
дъждовна буря в степ.
В небето ти самотно - комета
и сутрин угаснала да се
събуждам до теб.
Исках, но ми стана невъзможно,
щом срещнах две ледени очи.
Уби стихията ми ледено-дъждовно
и плаче Луната ми над тебе,
щом спиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
