4.06.2010 г., 21:43

Мечтание

1.2K 0 7

Исках да те докосна,

но не да докосвам стъкло.

Да се разливам диханно-росна

в сетивата ти. Да съм опора

стебло.

 

Исках да те усетя -

дъждовна буря в степ.

В небето ти самотно - комета

и сутрин угаснала да се

събуждам до теб.

 

Исках, но ми стана невъзможно,

щом срещнах две ледени очи.

Уби стихията ми ледено-дъждовно

и плаче Луната ми над тебе,

щом спиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...