4.06.2010 г., 21:43

Мечтание

1.2K 0 7

Исках да те докосна,

но не да докосвам стъкло.

Да се разливам диханно-росна

в сетивата ти. Да съм опора

стебло.

 

Исках да те усетя -

дъждовна буря в степ.

В небето ти самотно - комета

и сутрин угаснала да се

събуждам до теб.

 

Исках, но ми стана невъзможно,

щом срещнах две ледени очи.

Уби стихията ми ледено-дъждовно

и плаче Луната ми над тебе,

щом спиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...