Исках да те докосна,
но не да докосвам стъкло.
Да се разливам диханно-росна
в сетивата ти. Да съм опора
стебло.
Исках да те усетя -
дъждовна буря в степ.
В небето ти самотно - комета
и сутрин угаснала да се
събуждам до теб.
Исках, но ми стана невъзможно,
щом срещнах две ледени очи.
Уби стихията ми ледено-дъждовно
и плаче Луната ми над тебе,
щом спиш!
© Пепп All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
