2 oct 2007, 13:55

МЕЧТАНИЕ

  Poesía
1K 0 5
 

Разсеяно-жълти къдрици,

очи теменужени, ясни

припламват и гаснат отново.

Ухание на балдахин.


Немея пред златния поглед.

Копнея за сините нощи.

Извивам се като бръшлян

около твоето бронзово тяло.


Разпръсват се пак светлините,

на точици се превръщат

между ореховите листи,

когато с теб крачим във парка.


Прокарвайки опипом пръсти

във тъмното, за да си легна,

си спомням, че ти беше сън,

какъвто отново ще видя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...