Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
2 oct 2007, 13:55

МЕЧТАНИЕ 

  Poesía
744 0 5
 

Разсеяно-жълти къдрици,

очи теменужени, ясни

припламват и гаснат отново.

Ухание на балдахин.


Немея пред златния поглед.

Копнея за сините нощи.

Извивам се като бръшлян

около твоето бронзово тяло.


Разпръсват се пак светлините,

на точици се превръщат

между ореховите листи,

когато с теб крачим във парка.


Прокарвайки опипом пръсти

във тъмното, за да си легна,

си спомням, че ти беше сън,

какъвто отново ще видя.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??