Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
2.10.2007 г., 13:55 ч.

МЕЧТАНИЕ 

  Поезия
650 0 5
 

Разсеяно-жълти къдрици,

очи теменужени, ясни

припламват и гаснат отново.

Ухание на балдахин.


Немея пред златния поглед.

Копнея за сините нощи.

Извивам се като бръшлян

около твоето бронзово тяло.


Разпръсват се пак светлините,

на точици се превръщат

между ореховите листи,

когато с теб крачим във парка.


Прокарвайки опипом пръсти

във тъмното, за да си легна,

си спомням, че ти беше сън,

какъвто отново ще видя.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??