МЕЧТАНИЕ
Разсеяно-жълти къдрици,
очи теменужени, ясни
припламват и гаснат отново.
Ухание на балдахин.
Немея пред златния поглед.
Копнея за сините нощи.
Извивам се като бръшлян
около твоето бронзово тяло.
Разпръсват се пак светлините,
на точици се превръщат
между ореховите листи,
когато с теб крачим във парка.
Прокарвайки опипом пръсти
във тъмното, за да си легна,
си спомням, че ти беше сън,
какъвто отново ще видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
Поздрави!
