22 ene 2013, 19:45
Мечтание
438
0
0
Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето –
бленува светлина.
Стреми се към небето
и търси Любовта.
Онази, чрез която
красив е този свят.
Светлее всичко свято,
а ти се чувстваш млад.
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето –
бленува светлина.
Стреми се към небето
и търси Любовта.
Онази, чрез която
красив е този свят.
Светлее всичко свято,
а ти се чувстваш млад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Вили Димитрова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
