Мечтание
540
0
0
Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето –
бленува светлина.
Стреми се към небето
и търси Любовта.
Онази, чрез която
красив е този свят.
Светлее всичко свято,
а ти се чувстваш млад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
