22.01.2013 г., 19:45 ч.
Мечтание
445
0
0
Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето –
бленува светлина.
Стреми се към небето
и търси Любовта.
Онази, чрез която
красив е този свят.
Светлее всичко свято,
а ти се чувстваш млад.
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето –
бленува светлина.
Стреми се към небето
и търси Любовта.
Онази, чрез която
красив е този свят.
Светлее всичко свято,
а ти се чувстваш млад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вили Димитрова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
