мечтание
Ще дойде ли денят,
във който
да съм спокойна и да не боли,
душата ми да търси рая
и никой да не ме вини.
А слънцето, изгряло рано,
да ме погали със лъчи
като дете
със плач заспало,
със ласки да ме утеши.
Аз нежно ще му се усмихна,
ще стопля своите ръце,
със неговия огън ще притихна
и ще заспя като дете.
във който
да съм спокойна и да не боли,
душата ми да търси рая
и никой да не ме вини.
А слънцето, изгряло рано,
да ме погали със лъчи
като дете
със плач заспало,
със ласки да ме утеши.
Аз нежно ще му се усмихна,
ще стопля своите ръце,
със неговия огън ще притихна
и ще заспя като дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
