7 nov 2014, 0:02

Мечтания свят

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Ще бягам в полята                                                                                                                                      ветрове да гоня.                                                                                                                                          Намокрена от пролеттния дъжд.                                                                                                         Ято птици ще ме съпровождат,                                                                                                            и ще ми отварят път.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Път в който няма пошлост и измама.                                                                                                 Злобата е чужда в таз земя.                                                                                                                  Там живеят само                                                                                                                                         Хора със добри сърца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Не искам да се връщам                                                                                                                            където ме предават .                                                                                                                                   С двуличници денят си да деля.                                                                                                            И много често от близки -ножове в гърба си да броя.                                                                                                                                                                                                                                          Мечтая за свят                                                                                                                                          изпълнен с доброта.                                                                                                                                 Но ако не го намеря-                                                                                                                                  ще си създам такъв и в мечтите ми в него ще живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...