7 nov 2014, 0:02

Мечтания свят

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Ще бягам в полята                                                                                                                                      ветрове да гоня.                                                                                                                                          Намокрена от пролеттния дъжд.                                                                                                         Ято птици ще ме съпровождат,                                                                                                            и ще ми отварят път.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Път в който няма пошлост и измама.                                                                                                 Злобата е чужда в таз земя.                                                                                                                  Там живеят само                                                                                                                                         Хора със добри сърца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Не искам да се връщам                                                                                                                            където ме предават .                                                                                                                                   С двуличници денят си да деля.                                                                                                            И много често от близки -ножове в гърба си да броя.                                                                                                                                                                                                                                          Мечтая за свят                                                                                                                                          изпълнен с доброта.                                                                                                                                 Но ако не го намеря-                                                                                                                                  ще си създам такъв и в мечтите ми в него ще живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...