Nov 7, 2014, 12:02 AM

Мечтания свят

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Ще бягам в полята                                                                                                                                      ветрове да гоня.                                                                                                                                          Намокрена от пролеттния дъжд.                                                                                                         Ято птици ще ме съпровождат,                                                                                                            и ще ми отварят път.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Път в който няма пошлост и измама.                                                                                                 Злобата е чужда в таз земя.                                                                                                                  Там живеят само                                                                                                                                         Хора със добри сърца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Не искам да се връщам                                                                                                                            където ме предават .                                                                                                                                   С двуличници денят си да деля.                                                                                                            И много често от близки -ножове в гърба си да броя.                                                                                                                                                                                                                                          Мечтая за свят                                                                                                                                          изпълнен с доброта.                                                                                                                                 Но ако не го намеря-                                                                                                                                  ще си създам такъв и в мечтите ми в него ще живея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...