7 нояб. 2014 г., 00:02

Мечтания свят

1.4K 0 0

Ще бягам в полята                                                                                                                                      ветрове да гоня.                                                                                                                                          Намокрена от пролеттния дъжд.                                                                                                         Ято птици ще ме съпровождат,                                                                                                            и ще ми отварят път.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Път в който няма пошлост и измама.                                                                                                 Злобата е чужда в таз земя.                                                                                                                  Там живеят само                                                                                                                                         Хора със добри сърца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Не искам да се връщам                                                                                                                            където ме предават .                                                                                                                                   С двуличници денят си да деля.                                                                                                            И много често от близки -ножове в гърба си да броя.                                                                                                                                                                                                                                          Мечтая за свят                                                                                                                                          изпълнен с доброта.                                                                                                                                 Но ако не го намеря-                                                                                                                                  ще си създам такъв и в мечтите ми в него ще живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...