---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото.
Мечтите му са там, зад хоризонта,
където се настигат ветровете.
Замислено се върна към сезоните
по стъпките солени на морето.
Лулата му - натъпкана до горе
със спомени за бури и раздели,
той вече не е млад, с вълни не спори, ...