Мечтата на капитана
---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото.
Мечтите му са там, зад хоризонта,
където се настигат ветровете.
Замислено се върна към сезоните
по стъпките солени на морето.
Лулата му - натъпкана до горе
със спомени за бури и раздели,
той вече не е млад, с вълни не спори,
от дим си прави облачни постели.
Калиха го среднощни морски хали -
извиваха вълните на вретено.
Очите си изплакваше - не спали
над чаша в късна доба, в мъжко време.
Наливаха уиски с екипажа
във вените си - корабни въжета,
един през друг, на всеки да разкажат
за тъжните жени по бреговете...
Те пак са там и лунната пътека
отново се оглежда във платната.
Моряшката мечта - макар нелека,
за себе си зове попътен вятър.
Сбогуване! До сенките крайбрежни
облечен в бяло мъж, с лула в ръката,
изпрати с малко тъжна, груба нежност
и бурята, и кораба с мечтата...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
