В нощите летни самотни,
лишена от чувства душа там витае.
Луната грее в бяла премяна,
духът не издържа вечно роптае.
Една нощ отново пак под луната,
проблясък, светна искрата.
Бързо, просегни се, хвани я в ръка,
прошепна лишената от чувства душа.
Навлез ти през таз` повърхност зелена,
пусни се, щастието е там.
Душата и също заслужава
да върви редом до твоята вселена. ...