Aug 30, 2017, 7:09 PM

Мечтата на лишената душа

  Poetry » Love
521 0 0

В нощите летни самотни,

лишена от чувства душа там витае.

Луната грее в бяла премяна,

духът не издържа вечно роптае.

 

Една нощ отново пак под луната,

проблясък, светна искрата.

Бързо, просегни се, хвани я в ръка,

прошепна лишената от чувства душа.

 

Навлез ти през таз` повърхност зелена,

пусни се, щастието е там.

Душата и също заслужава

да върви редом до твоята вселена.

 

И времето започна да лети,

запалихме огъня за двама ни,

мечтите грейваха, лятото замина си

и студено да е, пламъка топли ни.

 

Душите тръгнаха напред да летят,

да напишат история, да я извървят.

Заедно през пространствата да си мълвят

обичам те, тихичко на път.

 

Не става тихо, всичките крещят,

как е могло душите ни така да залъщят.

Факт е че се случва на мига,

в който се разлиства отново нежна пролетта.

 

Свистяха и крещяха, заедно напред,

из места непознати, необятни и неразгадани.

За никого света не ще е блед,

От истинска любов те бяха обладани.

 

Колко ли струва това тяхно богатство,

никой не искаше да знае цената.

Нямаше нито капчица от онова безпокойство душата,

което ще накара да скочи сама от скалата.

 

Времето не стига, болка в душа появи се.

Горят ръцете, но имат сила и двете

да продължат да си гадаят,

къде ще ги отведат отново мечтите.

 

Но замълчи си, нещо там между гърдите,

пламъкът на жар да стане, да не чуват ушите,

искрата се дърпа гори в ръцете,

душата не ще да излезе отвъд  дълбините.

 

Не иска да излиза и отново роптае,

назад погледна и пак сама си остава.

Търси начин, но няма къде да скатае

нуждата си… да продължи да мечтае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© rain All rights reserved.

Нещо написано и изживяно от душа и от сърце...

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...