МЕЧТАТА НА МАЙКАТА

3 feb 2005, 16:50

Poesía

1596 0 1

Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува
и намокри лицето-
любящо, нежно,
от капки, светнали като бисери
върху кадифе…
Младостта ме грабва
от стремежа да съществува-
гола, красива, прекрасна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

МЕЧТАТА НА МАЙКАТА

Искате да прочетете повече?

Propuestas