ivomir (Ивомир Димчев) ivomir (Ивомир Димчев)
2 44
Feb 3, 2005, 4:50 PM

МЕЧТАТА НА МАЙКАТА

  Poetry
1.8K 0 1
Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува
и намокри лицето-
любящо, нежно,
от капки, светнали като бисери
върху кадифе…
Младостта ме грабва
от стремежа да съществува-
гола, красива, прекрасна
под вопъла на очите
за щастие,
за дете,
от любовта на непознатото-
като телефонен разговор-
непроведен…
Тийт- тийт…
Къде съм? Защо?
Тийт- тийт…
Свещта пред Богородица загасва…
Молитвата свършва…
Само косите ти оставят
диря в душата,
разпиляна по плажа…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0