3.02.2005 г., 16:50

МЕЧТАТА НА МАЙКАТА

1.8K 0 1
Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува
и намокри лицето-
любящо, нежно,
от капки, светнали като бисери
върху кадифе…
Младостта ме грабва
от стремежа да съществува-
гола, красива, прекрасна
под вопъла на очите
за щастие,
за дете,
от любовта на непознатото-
като телефонен разговор-
непроведен…
Тийт- тийт…
Къде съм? Защо?
Тийт- тийт…
Свещта пред Богородица загасва…
Молитвата свършва…
Само косите ти оставят
диря в душата,
разпиляна по плажа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивомир Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....