27 mar 2010, 21:18

Мечтатели...

  Poesía » Civil
717 0 0

(на творците по душа)


В приказка на черно-бели краски

е заключен извънредно малък свят

и в него – ние, вечните мечтатели,

все бързаме за някой влак.

 

Сега сме изморени от измислици,

малко мъртви са идеите ни днес.

Всеки страда малко от невиждане,

малко мъчен е животът и злочест.

 

Спираме пред нещо, без да искаме,

на спирка за изчистване на съвестта,

където вечно друг ще е виновният

в проявата на наш′та суета.

 

Смеем се и плачем безпричинно,

криейки от другите това,

което някога наричахме на себе си,

когато бяхме мънички деца…

 

Сега театър  ли са чувствата,

не чувствани от просяка на мисли?

 

Сега от липсата им огънят

със въглен черноглед гори ни.

 

Кога продадохме от себе си 

в приказка на черно-бели краски?

Кога забравихме мечтите си?…

Ние – вечните мечтатели?…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...