(на творците по душа)
В приказка на черно-бели краски
е заключен извънредно малък свят
и в него – ние, вечните мечтатели,
все бързаме за някой влак.
Сега сме изморени от измислици,
малко мъртви са идеите ни днес.
Всеки страда малко от невиждане,
малко мъчен е животът и злочест.
Спираме пред нещо, без да искаме,
на спирка за изчистване на съвестта,
където вечно друг ще е виновният ...