Ira_Foxy (Ирина Кирова)
7 27
4 ago 2018, 14:37

Мечтателка 

  Poesía » De amor
1164 6 4

 

 

Притихнал в на чаршафите утробата,

погален от немилостни ръце, 

и сякаш наркоман получил дозата, 

заспиваш немощно – блажен. 

 

Задъхано пристъпва  Тишината, 

попила като гъба всеки миг,

във който адски пареха телата,

а чувствата ни бяха вик.

 

Насити ни се гол, дори и Здрача  

покри очите с тъмнина.

Аз чух и Мрака в страх да плаче

прегънат в нашата съдба .

 

Луната, мила, уж била приятелка

оглежда се в студените стъкла,

изпраща ми стрели ,предателски

да ровят в болната душа. 

 

Ти просто спи, люлян в мечтите си !

Вълшебницата  днес ще е добра.

Със пръснати коси върху гърдите ти,

ще топли мъжка суета  .

 

Но ще си тръгне , само миг почакай 

да запечата с устни онова ...

Това,което никога не е дочаквала, 

но е жадувала от утрото в деня.....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ирина Кирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??