Мечтателка
Притихнал в на чаршафите утробата,
погален от немилостни ръце,
и сякаш наркоман получил дозата,
заспиваш немощно – блажен.
Задъхано пристъпва Тишината,
попила като гъба всеки миг,
във който адски пареха телата,
а чувствата ни бяха вик.
Насити ни се гол, дори и Здрача
покри очите с тъмнина.
Аз чух и Мрака в страх да плаче
прегънат в нашата съдба .
Луната, мила, уж била приятелка
оглежда се в студените стъкла,
изпраща ми стрели ,предателски
да ровят в болната душа.
Ти просто спи, люлян в мечтите си !
Вълшебницата днес ще е добра.
Със пръснати коси върху гърдите ти,
ще топли мъжка суета .
Но ще си тръгне , само миг почакай
да запечата с устни онова ...
Това,което никога не е дочаквала,
но е жадувала от утрото в деня.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Кирова Всички права запазени
