Мечтая за Бургас!

Представяте ли си аз колко много

мечтая да отида във Бургас?

Да видя пясъкът, брега отново. 

Да чуя вълнуващият на морето глас... 

Представяте ли си каква мечта? 

Не искам лукс и екзотични острови. 

На мен ми стига просто, ей така - 

да бъда на морето гостенин... 

Да гледам хоризонт, безкраен, 

до най-червения оранжев залез. 

Слуха ми да е глух освен за чайките 

и давеща се в красотата завист. 

Това е толкова и предостатъчно. 

За мъничко покой в душата. 

На мене ми завиждат. Да, ужасно! 

И хората, и тяхната уплаха. 

А ти, море си ми приятел. 

Аз винаги те нося в себе си. 

Един посредствен, заблуден писател, 

(тъй бивш ерген, и пак за женене). 

С води ме галиш - твоят прѝстан.

Неумолимо някога рушиш навред. 

Очите ми доказват, че не си измислена. 

Не те докосвам, но пък вярвам в теб. 

Да, някога ще се завърна пак... 

Преди това ще дойда за последно. 

Аз сам на себе ще бъда влак, 

към теб, море. И мойта тленност... 

Представяте ли си аз колко искам? 

Обикновено нещо, но прекрасно! 

Морето, за да спреш да липсваш. 

И морската. До Христо. Във Бургас...

Danny Diester 

(Стихопат.)