13.12.2019 г., 6:27

Мечтая за Бургас!

1.1K 3 0

 

Представяте ли си аз колко много

мечтая да отида във Бургас?

Да видя пясъкът, брега отново. 

Да чуя вълнуващият на морето глас... 

Представяте ли си каква мечта? 

Не искам лукс и екзотични острови. 

На мен ми стига просто, ей така - 

да бъда на морето гостенин... 

Да гледам хоризонт, безкраен, 

до най-червения оранжев залез. 

Слуха ми да е глух освен за чайките 

и давеща се в красотата завист. 

Това е толкова и предостатъчно. 

За мъничко покой в душата. 

На мене ми завиждат. Да, ужасно! 

И хората, и тяхната уплаха. 

А ти, море си ми приятел. 

Аз винаги те нося в себе си. 

Един посредствен, заблуден писател, 

(тъй бивш ерген, и пак за женене). 

С води ме галиш - твоят прѝстан.

Неумолимо някога рушиш навред. 

Очите ми доказват, че не си измислена. 

Не те докосвам, но пък вярвам в теб. 

Да, някога ще се завърна пак... 

Преди това ще дойда за последно. 

Аз сам на себе ще бъда влак, 

към теб, море. И мойта тленност... 

Представяте ли си аз колко искам? 

Обикновено нещо, но прекрасно! 

Морето, за да спреш да липсваш. 

И морската. До Христо. Във Бургас...

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...