4 sept 2004, 19:14

Мечти

  Poesía
1.8K 0 1
Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци
пътуващи към нашите мечти,
прелитащи и бели като птици
се раждат в твоите очи.

Да бях принцеса в ръце си бих държала
от Слънцето подарък-сноп лъчи.
Бих облякла рокля снежно бяла
и сложила листа във своите коси.
Бих летяла над поляни
огряти в лунни весели дъги.
Биха плували в съня ми
безбройни падащи звезди.

Да бях принцеса...пак за тебе бих копняла,
бих те търсила във всеки миг,
бих за тебе вечно пак мечтала,
зовяла бих те с всеки вик.
Но не принцеса;аз съм фея,
родена съм от твоите мечти.
Във твойте мисли само аз живея.
Ела и нереален с мен бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВишнЯна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...