4 sept 2004, 19:14

Мечти

  Poesía
1.8K 0 1
Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци
пътуващи към нашите мечти,
прелитащи и бели като птици
се раждат в твоите очи.

Да бях принцеса в ръце си бих държала
от Слънцето подарък-сноп лъчи.
Бих облякла рокля снежно бяла
и сложила листа във своите коси.
Бих летяла над поляни
огряти в лунни весели дъги.
Биха плували в съня ми
безбройни падащи звезди.

Да бях принцеса...пак за тебе бих копняла,
бих те търсила във всеки миг,
бих за тебе вечно пак мечтала,
зовяла бих те с всеки вик.
Но не принцеса;аз съм фея,
родена съм от твоите мечти.
Във твойте мисли само аз живея.
Ела и нереален с мен бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВишнЯна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...