4.09.2004 г., 19:14

Мечти

1.8K 0 1
Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци
пътуващи към нашите мечти,
прелитащи и бели като птици
се раждат в твоите очи.

Да бях принцеса в ръце си бих държала
от Слънцето подарък-сноп лъчи.
Бих облякла рокля снежно бяла
и сложила листа във своите коси.
Бих летяла над поляни
огряти в лунни весели дъги.
Биха плували в съня ми
безбройни падащи звезди.

Да бях принцеса...пак за тебе бих копняла,
бих те търсила във всеки миг,
бих за тебе вечно пак мечтала,
зовяла бих те с всеки вик.
Но не принцеса;аз съм фея,
родена съм от твоите мечти.
Във твойте мисли само аз живея.
Ела и нереален с мен бъди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВишнЯна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...