Sep 4, 2004, 7:14 PM

Мечти

  Poetry
1.8K 0 1
Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци
пътуващи към нашите мечти,
прелитащи и бели като птици
се раждат в твоите очи.

Да бях принцеса в ръце си бих държала
от Слънцето подарък-сноп лъчи.
Бих облякла рокля снежно бяла
и сложила листа във своите коси.
Бих летяла над поляни
огряти в лунни весели дъги.
Биха плували в съня ми
безбройни падащи звезди.

Да бях принцеса...пак за тебе бих копняла,
бих те търсила във всеки миг,
бих за тебе вечно пак мечтала,
зовяла бих те с всеки вик.
Но не принцеса;аз съм фея,
родена съм от твоите мечти.
Във твойте мисли само аз живея.
Ела и нереален с мен бъди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВишнЯна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...