Sep 4, 2004, 7:14 PM

Мечти

  Poetry
1.8K 0 1
Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци
пътуващи към нашите мечти,
прелитащи и бели като птици
се раждат в твоите очи.

Да бях принцеса в ръце си бих държала
от Слънцето подарък-сноп лъчи.
Бих облякла рокля снежно бяла
и сложила листа във своите коси.
Бих летяла над поляни
огряти в лунни весели дъги.
Биха плували в съня ми
безбройни падащи звезди.

Да бях принцеса...пак за тебе бих копняла,
бих те търсила във всеки миг,
бих за тебе вечно пак мечтала,
зовяла бих те с всеки вик.
Но не принцеса;аз съм фея,
родена съм от твоите мечти.
Във твойте мисли само аз живея.
Ела и нереален с мен бъди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВишнЯна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...