МЕЧТИ
В душата ми бушува рана
като отнесена съм аз.
Тъй тиха, кротка, уж засмяна
пътувам в този късен час.
Разхождам се из своите мечти
загледана в безкрая
и без да искам, изведнъж
усмивка ме огрява.
И виждам някъде натам,
че слънцето изгрява,
но не във бледо-жълта светлина,
а в розова такава.
И тъй пътувам из мечтите
във моя чуден свят,
но жалко истина не са те,
а просто приказна любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женя Стефанова Todos los derechos reservados
