МЕЧТИ

Oct 20, 2006, 1:14 PM

Poetry

974 0 0

В душата ми бушува рана
като отнесена съм аз.
Тъй тиха, кротка, уж засмяна
пътувам в този късен час.

Разхождам се из своите мечти
загледана в безкрая
и без да искам, изведнъж
усмивка ме огрява.

И виждам някъде натам,
че слънцето изгрява,
но не във бледо-жълта светлина,
а в розова такава.

И тъй пътувам из мечтите
във моя чуден свят,
но жалко истина не са те,
а просто приказна любов.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

МЕЧТИ

Свързани произведения

Comments

Random works