25 sept 2011, 15:57

Мечти

  Poesía
917 0 10

Избираме си цял един живот -

да бягаме подир мечтите си.

Дали са, всъщност, те "върхът"

или така чертаем пътя си?

 

Но след години, някой ден

усещаме се празни, пусти,

с надежда гледаме децата си -

дано ни заразят със своя устрем..

 

И неусетно - и за нас дори -

приели сме мечтите им за свои

и не помисляме,че, ако не върви,

ще ни боли  - затуй пък двойно...

 

Поуката си вадим твърде късно,

след тежки дни, безсънни нощи

разбираме, че туй било е грешно,

товар голям за наш'те плещи.

 

Не трябва чуждите мечти

да ги превръщаме във свои,

душата си да влагаме дори,

да се вживяваме до болка.

 

Не може пътя чужд да извървим

и да се борим с чуждите препятствия,

ще трябва всеки сам, уви,

да търси път към свойто щастие!

 

 

20.01.2011               Сиси

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели,благодарностите ми към теб никога нямя да са достатъчни!Винаги знаеш какво и как да го кажеш и да накараш човек да се почувства по-добре!
  • Човек се ражда сам и сам умира.
    Но помежду това отвреме-навреме намираме и приятели , и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!
  • Благодаря ,Стеле и Ваня!
  • Ти сама си отговорила на въпроса си..."Зная, че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!"
    Пиши...изливай всичко насъбрало се в душата ти.Тази болка не ще се забрави, но с времето и споделянето, ще бъде поносима.
  • Мария,моите благодарности!Между другото, се казвам Светла.Никога не съм учила как се пишат стихове.След третата загуба ма любим човек изведнъж прописах.Зная,че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...