sisidara (Сиси)
163 2466
25 sept 2011, 15:57

Мечти 

  Poesía
725 0 11

Избираме си цял един живот -

да бягаме подир мечтите си.

Дали са, всъщност, те "върхът"

или така чертаем пътя си?

 

Но след години, някой ден

усещаме се празни, пусти,

с надежда гледаме децата си -

дано ни заразят със своя устрем..

 

И неусетно - и за нас дори -

приели сме мечтите им за свои

и не помисляме,че, ако не върви,

ще ни боли  - затуй пък двойно...

 

Поуката си вадим твърде късно,

след тежки дни, безсънни нощи

разбираме, че туй било е грешно,

товар голям за наш'те плещи.

 

Не трябва чуждите мечти

да ги превръщаме във свои,

душата си да влагаме дори,

да се вживяваме до болка.

 

Не може пътя чужд да извървим

и да се борим с чуждите препятствия,

ще трябва всеки сам, уви,

да търси път към свойто щастие!

 

 

20.01.2011               Сиси

 

 

 

 

 

© Сиси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нели,благодарностите ми към теб никога нямя да са достатъчни!Винаги знаеш какво и как да го кажеш и да накараш човек да се почувства по-добре!
  • Човек се ражда сам и сам умира.
    Но помежду това отвреме-навреме намираме и приятели , и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!
  • Благодаря ,Стеле и Ваня!
  • Ти сама си отговорила на въпроса си..."Зная, че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!"
    Пиши...изливай всичко насъбрало се в душата ти.Тази болка не ще се забрави, но с времето и споделянето, ще бъде поносима.
  • Всеки път това се опитвам да ти кажа, че ти като се чувстваш добре, като "угодиш" първо на себе си, неимоверни ще можеш с лекота да "угаждаш" и на другите и да правиш и тях щастливи, както правиш със себе си :*.
  • Мария,моите благодарности!Между другото, се казвам Светла.Никога не съм учила как се пишат стихове.След третата загуба ма любим човек изведнъж прописах.Зная,че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!
  • Ваня,това моето поезия ли е или само болка?Ако не е преживяно,дали ще е истинско?
  • Стиховете са прекрасни жалкото е, че са болезнени и преживяни.Не спирай да изливаш душата си мила, твориш поезия макар и с цената на болката.
  • Благодаря ви Ваня и Чоно!Дано не ви омръзна с моите драматични стихове.Ще публикувам още няколко такива(вече написани) и обещавам,че заради такива хора като вас, ще се постарая крачка по крачка,да вървя нагоре към светлината!
  • Ето мила! Виждаш ли, че си силна?...Последния стих говори точно за това. Открий своя път на щастие доколкото е възможно! Прегръщам те!
  • много чуства,много нещо
Propuestas
: ??:??