Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден
усещаме се празни, пусти,
с надежда гледаме децата си -
дано ни заразят със своя устрем..
И неусетно - и за нас дори -
приели сме мечтите им за свои
и не помисляме,че, ако не върви,
ще ни боли - затуй пък двойно...
Поуката си вадим твърде късно,
след тежки дни, безсънни нощи
разбираме, че туй било е грешно,
товар голям за наш'те плещи.
Не трябва чуждите мечти
да ги превръщаме във свои,
душата си да влагаме дори,
да се вживяваме до болка.
Не може пътя чужд да извървим
и да се борим с чуждите препятствия,
ще трябва всеки сам, уви,
да търси път към свойто щастие!
20.01.2011 Сиси
© Сиси Всички права запазени