Мечти
Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден
усещаме се празни, пусти,
с надежда гледаме децата си -
дано ни заразят със своя устрем..
И неусетно - и за нас дори -
приели сме мечтите им за свои
и не помисляме,че, ако не върви,
ще ни боли - затуй пък двойно...
Поуката си вадим твърде късно,
след тежки дни, безсънни нощи
разбираме, че туй било е грешно,
товар голям за наш'те плещи.
Не трябва чуждите мечти
да ги превръщаме във свои,
душата си да влагаме дори,
да се вживяваме до болка.
Не може пътя чужд да извървим
и да се борим с чуждите препятствия,
ще трябва всеки сам, уви,
да търси път към свойто щастие!
20.01.2011 Сиси
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
, и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!
