Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден
усещаме се празни, пусти,
с надежда гледаме децата си -
дано ни заразят със своя устрем..
И неусетно - и за нас дори -
приели сме мечтите им за свои
и не помисляме,че, ако не върви,
ще ни боли - затуй пък двойно... ...