sisidara (Сиси) sisidara (Сиси)
20 164
Sep 25, 2011, 3:57 PM

Мечти

  Poetry
912 0 10

Избираме си цял един живот -

да бягаме подир мечтите си.

Дали са, всъщност, те "върхът"

или така чертаем пътя си?

 

Но след години, някой ден

усещаме се празни, пусти,

с надежда гледаме децата си -

дано ни заразят със своя устрем..

 

И неусетно - и за нас дори -

приели сме мечтите им за свои

и не помисляме,че, ако не върви,

ще ни боли  - затуй пък двойно...

 

Поуката си вадим твърде късно,

след тежки дни, безсънни нощи

разбираме, че туй било е грешно,

товар голям за наш'те плещи.

 

Не трябва чуждите мечти

да ги превръщаме във свои,

душата си да влагаме дори,

да се вживяваме до болка.

 

Не може пътя чужд да извървим

и да се борим с чуждите препятствия,

ще трябва всеки сам, уви,

да търси път към свойто щастие!

 

 

20.01.2011               Сиси

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Нели,благодарностите ми към теб никога нямя да са достатъчни!Винаги знаеш какво и как да го кажеш и да накараш човек да се почувства по-добре!
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Човек се ражда сам и сам умира.
    Но помежду това отвреме-навреме намираме и приятели , и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Благодаря ,Стеле и Ваня!
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Ти сама си отговорила на въпроса си..."Зная, че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!"
    Пиши...изливай всичко насъбрало се в душата ти.Тази болка не ще се забрави, но с времето и споделянето, ще бъде поносима.
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Мария,моите благодарности!Между другото, се казвам Светла.Никога не съм учила как се пишат стихове.След третата загуба ма любим човек изведнъж прописах.Зная,че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0