Мечти

Поэзия

918 0 10

Избираме си цял един живот -

да бягаме подир мечтите си.

Дали са, всъщност, те "върхът"

или така чертаем пътя си?

Но след години, някой ден

усещаме се празни, пусти,

с надежда гледаме децата си -

дано ни заразят със своя устрем..

И неусетно - и за нас дори -

приели сме мечтите им за свои

и не помисляме,че, ако не върви,

ще ни боли - затуй пък двойно...

Поуката си вадим твърде късно,

след тежки дни, безсънни нощи

разбираме, че туй било е грешно,

товар голям за наш'те плещи.

Не трябва чуждите мечти

да ги превръщаме във свои,

душата си да влагаме дори,

да се вживяваме до болка.

Не може пътя чужд да извървим

и да се борим с чуждите препятствия,

ще трябва всеки сам, уви,

да търси път към свойто щастие!

20.01.2011 Сиси

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sisidara (Сиси)

Нели,благодарностите ми към теб никога нямя да са достатъчни!Винаги знаеш какво и как да го кажеш и да накараш човек да се почувства по-добре!

2011-10-03T20:46:56+03:00
ananel (Нелиса)

Човек се ражда сам и сам умира.
Но помежду това отвреме-навреме намираме и приятели , и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!

2011-10-03T19:47:12+03:00
sisidara (Сиси)

Благодаря ,Стеле и Ваня!

2011-09-30T16:44:49+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Ти сама си отговорила на въпроса си..."Зная, че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!"
Пиши...изливай всичко насъбрало се в душата ти.Тази болка не ще се забрави, но с времето и споделянето, ще бъде поносима.

2011-09-30T08:38:26+03:00
sisidara (Сиси)

Мария,моите благодарности!Между другото, се казвам Светла.Никога не съм учила как се пишат стихове.След третата загуба ма любим човек изведнъж прописах.Зная,че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!

2011-09-28T07:35:09+03:00