25 сент. 2011 г., 15:57

Мечти

921 0 10

Избираме си цял един живот -

да бягаме подир мечтите си.

Дали са, всъщност, те "върхът"

или така чертаем пътя си?

 

Но след години, някой ден

усещаме се празни, пусти,

с надежда гледаме децата си -

дано ни заразят със своя устрем..

 

И неусетно - и за нас дори -

приели сме мечтите им за свои

и не помисляме,че, ако не върви,

ще ни боли  - затуй пък двойно...

 

Поуката си вадим твърде късно,

след тежки дни, безсънни нощи

разбираме, че туй било е грешно,

товар голям за наш'те плещи.

 

Не трябва чуждите мечти

да ги превръщаме във свои,

душата си да влагаме дори,

да се вживяваме до болка.

 

Не може пътя чужд да извървим

и да се борим с чуждите препятствия,

ще трябва всеки сам, уви,

да търси път към свойто щастие!

 

 

20.01.2011               Сиси

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели,благодарностите ми към теб никога нямя да са достатъчни!Винаги знаеш какво и как да го кажеш и да накараш човек да се почувства по-добре!
  • Човек се ражда сам и сам умира.
    Но помежду това отвреме-навреме намираме и приятели , и някоя шепичка щастие, дай Боже... Желая ти го от сърце!
  • Благодаря ,Стеле и Ваня!
  • Ти сама си отговорила на въпроса си..."Зная, че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!"
    Пиши...изливай всичко насъбрало се в душата ти.Тази болка не ще се забрави, но с времето и споделянето, ще бъде поносима.
  • Мария,моите благодарности!Между другото, се казвам Светла.Никога не съм учила как се пишат стихове.След третата загуба ма любим човек изведнъж прописах.Зная,че това ще помогне да тръгна нагоре към светлината!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...