Лиана (Галина)
43 253
15 ago 2007, 10:50

Мечти 

  Poesía
1058 0 5
Когато аз замечтая,
ръцете ми превръщат се в крила
и се пренасям в безкрая,
като започвам да летя.
 

Пренасям се във свят далечен,
изпълнен с нежност и любов,
където е животът вечен -
нито жесток, нито суров!

Но върна ли се аз в реалността,
крилата ми превръщат се в ръце,
и падам от високо в пропастта
с окървавено, плачещо сърце.

Но въпреки болезнените рани,
но въпреки разбитата душа,
мечтите ми потичат кат` река
и пак започвам да летя!

                                   1999г.

© Галина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса стихът ти, особено това, че след като паднеш, отново се изправяш и продължаваш да мечтаеш и да се бориш! Само така, смело напред!
  • Продължавай да летиш и да мечтаеш!
  • Много красив стих,миличка!
    Не спирай да мечтаеш!!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Мечтите ни са най-хубавото нещо в живота ни и трудно се сбъдват, но може би това е най-хубавото. Красив стих.
  • Не спирай да мечтаеш!
    Продължавай да летиш!
    И пиши!Красиво е!
Propuestas
: ??:??