15 ago 2007, 10:50

Мечти

  Poesía
1.4K 0 5
Когато аз замечтая,
ръцете ми превръщат се в крила
и се пренасям в безкрая,
като започвам да летя.
 

Пренасям се във свят далечен,
изпълнен с нежност и любов,
където е животът вечен -
нито жесток, нито суров!

Но върна ли се аз в реалността,
крилата ми превръщат се в ръце,
и падам от високо в пропастта
с окървавено, плачещо сърце.

Но въпреки болезнените рани,
но въпреки разбитата душа,
мечтите ми потичат кат` река
и пак започвам да летя!

                                   1999г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса стихът ти, особено това, че след като паднеш, отново се изправяш и продължаваш да мечтаеш и да се бориш! Само така, смело напред!
  • Продължавай да летиш и да мечтаеш!
  • Много красив стих,миличка!
    Не спирай да мечтаеш!!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Мечтите ни са най-хубавото нещо в живота ни и трудно се сбъдват, но може би това е най-хубавото. Красив стих.
  • Не спирай да мечтаеш!
    Продължавай да летиш!
    И пиши!Красиво е!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...