Aug 15, 2007, 10:50 AM

Мечти

  Poetry
1.4K 0 5
Когато аз замечтая,
ръцете ми превръщат се в крила
и се пренасям в безкрая,
като започвам да летя.
 

Пренасям се във свят далечен,
изпълнен с нежност и любов,
където е животът вечен -
нито жесток, нито суров!

Но върна ли се аз в реалността,
крилата ми превръщат се в ръце,
и падам от високо в пропастта
с окървавено, плачещо сърце.

Но въпреки болезнените рани,
но въпреки разбитата душа,
мечтите ми потичат кат` река
и пак започвам да летя!

                                   1999г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса стихът ти, особено това, че след като паднеш, отново се изправяш и продължаваш да мечтаеш и да се бориш! Само така, смело напред!
  • Продължавай да летиш и да мечтаеш!
  • Много красив стих,миличка!
    Не спирай да мечтаеш!!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Мечтите ни са най-хубавото нещо в живота ни и трудно се сбъдват, но може би това е най-хубавото. Красив стих.
  • Не спирай да мечтаеш!
    Продължавай да летиш!
    И пиши!Красиво е!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...