9 abr 2008, 11:12

Мечти

  Poesía » Otra
887 0 1

Мечти

 

Какво е живота ти без мечтите.

Огъня, разпалващ копнежите на твоето сърце.

Ние всички сме хора, следващи своите мечти,

стъпвайки на нашите нозе, правим крачките си

по майката земя, понякога разколебани, тъжни.

Толкова много мечти в безброй съдби...

Какво си ти, когато криеш себе си под маса лъжи,

заличавайки своя шанс, своите цели?

Кой ти каза, че не си заслужава да направиш първата

крачка към войната само в твоето сърце?

А аз ти казах, че просто не мога, но ти не ми остави място,

на което да се скрия, а дали ще може просто да забравиш,

за да следвам и аз своите мечти.

Ти никога няма да ме оставиш да избягам без борба,

защото знаеш, че едва сега започваш да живееш...

Можеш ли, можеш ли да живееш без мечти?

Едно начоло на самия край, безсмислено е да отричаш.

Няма нищо, което да може да те откаже, дори и

реалността  да се губи.

Дори и сянката да закрива твоите мечти, не оставяй

те да ти избягат под носа.

Понякога боли, но шанса си заслужава...

А аз ти дадох този шанс да опиташ, но ти

отхвърли възможноста си.

Разбираш ли, няма нещо по съкровенно

от нашите мечти, дори и неосъществими,

те са ключът на живота ни!

Сега ще ти кажа това:

следвай своите копнежи, дори от тях да те боли.

Следвай всяка своя цел, за да усетиш живота си

пълноценно.

Какво е една сълза пред река от сбъднати мечти?

Можеш ли да разбереш, че в мечтите

няма нищо лошо?

Има безброй хора на земята, свят, пълен със мечти,

коя от тях е свързана с твоята съдба и защо?

И дали всичко ще остане така или ще промениш това,

и можеш да избереш, но знаеш, че винаги можеш да сгрешиш.

Но дори и да сгреши, ти продължаваш да живееш,

а болката е нещо, без което не може, за добро.

Каквото и да става не оставяй всичко да си отива!

Смисала е в това, да следваш своя път, изграден от много мечти, цели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...