Apr 9, 2008, 11:12 AM

Мечти

  Poetry » Other
883 0 1

Мечти

 

Какво е живота ти без мечтите.

Огъня, разпалващ копнежите на твоето сърце.

Ние всички сме хора, следващи своите мечти,

стъпвайки на нашите нозе, правим крачките си

по майката земя, понякога разколебани, тъжни.

Толкова много мечти в безброй съдби...

Какво си ти, когато криеш себе си под маса лъжи,

заличавайки своя шанс, своите цели?

Кой ти каза, че не си заслужава да направиш първата

крачка към войната само в твоето сърце?

А аз ти казах, че просто не мога, но ти не ми остави място,

на което да се скрия, а дали ще може просто да забравиш,

за да следвам и аз своите мечти.

Ти никога няма да ме оставиш да избягам без борба,

защото знаеш, че едва сега започваш да живееш...

Можеш ли, можеш ли да живееш без мечти?

Едно начоло на самия край, безсмислено е да отричаш.

Няма нищо, което да може да те откаже, дори и

реалността  да се губи.

Дори и сянката да закрива твоите мечти, не оставяй

те да ти избягат под носа.

Понякога боли, но шанса си заслужава...

А аз ти дадох този шанс да опиташ, но ти

отхвърли възможноста си.

Разбираш ли, няма нещо по съкровенно

от нашите мечти, дори и неосъществими,

те са ключът на живота ни!

Сега ще ти кажа това:

следвай своите копнежи, дори от тях да те боли.

Следвай всяка своя цел, за да усетиш живота си

пълноценно.

Какво е една сълза пред река от сбъднати мечти?

Можеш ли да разбереш, че в мечтите

няма нищо лошо?

Има безброй хора на земята, свят, пълен със мечти,

коя от тях е свързана с твоята съдба и защо?

И дали всичко ще остане така или ще промениш това,

и можеш да избереш, но знаеш, че винаги можеш да сгрешиш.

Но дори и да сгреши, ти продължаваш да живееш,

а болката е нещо, без което не може, за добро.

Каквото и да става не оставяй всичко да си отива!

Смисала е в това, да следваш своя път, изграден от много мечти, цели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...