9.04.2008 г., 11:12

Мечти

882 0 1

Мечти

 

Какво е живота ти без мечтите.

Огъня, разпалващ копнежите на твоето сърце.

Ние всички сме хора, следващи своите мечти,

стъпвайки на нашите нозе, правим крачките си

по майката земя, понякога разколебани, тъжни.

Толкова много мечти в безброй съдби...

Какво си ти, когато криеш себе си под маса лъжи,

заличавайки своя шанс, своите цели?

Кой ти каза, че не си заслужава да направиш първата

крачка към войната само в твоето сърце?

А аз ти казах, че просто не мога, но ти не ми остави място,

на което да се скрия, а дали ще може просто да забравиш,

за да следвам и аз своите мечти.

Ти никога няма да ме оставиш да избягам без борба,

защото знаеш, че едва сега започваш да живееш...

Можеш ли, можеш ли да живееш без мечти?

Едно начоло на самия край, безсмислено е да отричаш.

Няма нищо, което да може да те откаже, дори и

реалността  да се губи.

Дори и сянката да закрива твоите мечти, не оставяй

те да ти избягат под носа.

Понякога боли, но шанса си заслужава...

А аз ти дадох този шанс да опиташ, но ти

отхвърли възможноста си.

Разбираш ли, няма нещо по съкровенно

от нашите мечти, дори и неосъществими,

те са ключът на живота ни!

Сега ще ти кажа това:

следвай своите копнежи, дори от тях да те боли.

Следвай всяка своя цел, за да усетиш живота си

пълноценно.

Какво е една сълза пред река от сбъднати мечти?

Можеш ли да разбереш, че в мечтите

няма нищо лошо?

Има безброй хора на земята, свят, пълен със мечти,

коя от тях е свързана с твоята съдба и защо?

И дали всичко ще остане така или ще промениш това,

и можеш да избереш, но знаеш, че винаги можеш да сгрешиш.

Но дори и да сгреши, ти продължаваш да живееш,

а болката е нещо, без което не може, за добро.

Каквото и да става не оставяй всичко да си отива!

Смисала е в това, да следваш своя път, изграден от много мечти, цели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...