VWtM (Янчо)
17 9
5 may 2006, 9:15

Мечти 

  Poesía
714 0 2

Да бягаш в полето обгърнат от вятър,

настръхнал от чувство, замаян, гориш,

не чуваш небето, не чуваш земята,

не ги и докосваш, ти просто летиш.

 

Да слушаш птичите песни в гората,

от радост без глас да крещиш

да чуваш на всяка песен в зората,

името, което тихо шептиш.

 

В морето огромно препускаш с вълните,

със чувство огромно във свойте гърди,

ти знаеш, където отиват вълните,

там скоро... там скоро ще бъдеш и ти.

 

...

 

Леко отпуснат на стола,

огънят тихо трепти,

в сърцето бушува на воля

огънят от твойте мечти.

© Янчо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще ти пиша 6 с един минус и веднага казвам, защо!От техническа гледна точка не е добре да се дава едно и също определение в един стих. Морето е "огромно" - добре. Но чувството е по-хубаво да определиш, като безмерно, безкрайно или друго, защото то не е с количествени измерения от една страна и от друга - засича се едно и също сравнение за две, коренно противоположни понятия в един стих : съществителното море и ефирното чувство.)))
  • Леко и прелестно!
    Чудесен си!!!
Propuestas
: ??:??