Да бягаш в полето обгърнат от вятър,
настръхнал от чувство, замаян, гориш,
не чуваш небето, не чуваш земята,
не ги и докосваш, ти просто летиш.
Да слушаш птичите песни в гората,
от радост без глас да крещиш
да чуваш на всяка песен в зората,
името, което тихо шептиш.
В морето огромно препускаш с вълните,
със чувство огромно във свойте гърди,
ти знаеш, където отиват вълните,
там скоро... там скоро ще бъдеш и ти. ...