26 jul 2014, 7:59

Мечти...

  Poesía » Otra
469 0 1

 

 

Мечти...

 

Застанал пред Безкрая и Морето

сега се връщам в мислите назад,

че цял живот мечтае в мен „момчето”

да бъда смел във битките пират...

 

Мечтаех на тайфата да докажа,

че пръв ще съм при всеки абордаж

и най-добре боравя с такелажа

от целия бандитски екипаж...

 

И някъде на остров в океана

под палмите на неизвестен бряг,

с тайфата главорези да остана

и с капитана с дървения крак...

 

Съкровища да крием в пещерите,

сполуката когато е добра,

а приливната сила на вълните

да ги запази в земните недра...

 

... Сега дори бих тръгнал, в тази вечер,

с попътен вятър да ги търся пак,

макар добре да знам, че няма вече

отдавна и Съкровища и Бряг...

 

Коста Качев,

25.07.2014.

Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...