Мечти...
Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират...
Мечтаех на тайфата да докажа,
че пръв ще съм при всеки абордаж
и най-добре боравя с такелажа
от целия бандитски екипаж...
И някъде на остров в океана
под палмите на неизвестен бряг,
с тайфата главорези да остана
и с капитана с дървения крак...
Съкровища да крием в пещерите,
сполуката когато е добра,
а приливната сила на вълните
да ги запази в земните недра...
... Сега дори бих тръгнал, в тази вечер,
с попътен вятър да ги търся пак,
макар добре да знам, че няма вече
отдавна и Съкровища и Бряг...
Коста Качев,
25.07.2014.
Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
